Старшина строява ротата и казва: - Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… - Алуминий. - чува се глас от строя. - Кой се обади? - пита старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! - Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя - Кой се обади? - пита пак старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…

"Такъв ми бил късмета - единственият доктор, който мисли че всичко ми е наред, работи във военната комисия."

Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва: - Я, командирът извади някаква карта и идва към нас. Сигурно пак ще пита за пътя…

Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: - Какво стана докато ме нямаше, редник? - Нищо, генерале… - Сигурен ли си?! - Ами… само едно куче умря… - Какво куче? - Дето яде от червата… - Какви черва? - Тези на коня… - Какъв кон? - Дето умря докато теглеше каруцата… - Каква каруца? - Тази с водата… - Каква вода? - Тази с която гасихме пожара… - Къде пожар? - Ами…полка… - Какво? Как? - Ами от фаса на Любо… - Ама Любо не пуши…? - Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…

Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия: - Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката? - Ами има бе, майна, що да няма… - Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак - редник Петров, имаш ли още вода в манерката? - Съвсем не, господин старшина!

Старшината стои бесен пред строя и крещи: - Чий е този автомат, който не е почистен? - На Калашников, г-н старшина.

- Редник Иванов, можете ли да плувате? - Тъй вярно, господин старшина! - Къде се научихте? - Във водата, господин старшина!

На учения, сержант се обръща към войник: - Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? - Разбира се, - отговаря Петров - Вземи братче! - Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? - Съвсем не, господин сержант!

Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. - Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? - Сержант Петров. - Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. - Кой отговаря за чистотата в столовата? - Сержант Петров. - Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. - Браво сержант. Обявавам ти благодарност! - Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. - Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала: - Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

При военния лекар идва новобранец с кашлица. Лекарят по погрешка му дава разслабително. На другия ден двамата се срещат на плаца. - Е, как е, боец? Кашляш ли още? - Не смея…

Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него - мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: - Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: - Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. - И що? - Има лошо куче.

САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

Войниците от едно поделение били на стрелба. Дошъл един генерал да наблюдава стрелбите. Гледал, гледал и по едно време казал: - Срамота! Нищо не улучвате! Я дайте един автомат. Взел автомата, изстрелял два пълнителя. Носят мишената - нито едно попадение. - Нула, господин генерал… - смутено казал старшината. - Именно! Ето така стрелят твоите войници… Я сега ти им покажи как трябва да се стреля!

Военен преподавател пояснява: - Атомната бомба е така направена, че винаги пада в епицентъра на взрива!

Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва - този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… - Глезотии! - обадил се ветеранът - 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: - Господине, при температура над 42 градуса човек умира. - Аз майтап си правя, бе! - отвърнал ветеранът - Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!

Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: - Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? - Автомат! - отговорил войника. - Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? - Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл. - Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. - Е не знам! - Това е жаба. - Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.

Старшина обяснява на новобранците принципите на гравитацията: - Ако изстреляме снаряд, той след време пада обратно на земята, защото му действа земното привличане. - А ако го изстреляме над водата? - Не знам, това не е наша работа - с това се занимават във флота.

По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. - Серьожа, это ты? - Ja, ja!