Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Предимно облачно 17°

Иванчо и Марийка

При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Оценка 5 от 1 гласа
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: - Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: - Седем! Дядото: - Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: - Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: - Единайсет!
Оценка 5 от 1 гласа