Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°

Любими Герои

В едно от произведенията си Александър Дюма-син бил употребил израза "болезнена празнина". Искайки да го подиграе, един критик го запитал в компания: - Какво разбирате под понятието "болезнена празнина"? Аз нищо не разбирам. Според мен празнината не може да бъде болезнена. Всички от компанията с голям интерес очаквали какъв ще бъде отговора на Дюма. Писателят попитал критика: - Господине, никога ли не ви е боляла главата?
Оценка 5 от 1 гласа
- Реших да уволня секретарката си, - казва директорът. - Защо? - пита инженерът. - Ами, наскоро имах юбилей. В този ден я срещам на улицата, тя носи едни големи торби. Предложих й да й помогна. Занесох торбите до тях и тя ме покани на чашка кафе. - Всичко това е много хубаво! - Влязохме у тях. Тя отиде в съседната стая и ми каза да не влизам там, докато тя не ме извика. - Прекрасно! - След няколко минути тя ме извика, влизам аз и гледам в стаята сложена огромна трапеза и около нея всичките ми подчинени. - Та това е великолепно! - Но представяш ли си в какъв вид влязох аз...
Оценка 0 от 0 гласа
Пълзят Анка, зад нея Чапаев и след него Петка. Тримата отиват на разузнаване. Чапаев пита Анка: - Анка, ти случайно да си се занимавала с балет? - Не, защо? - Ами краката ти са много красиви. - А случайно да си се занимавала с художествена гимнастика? - Не, защо? - Защото тялото ти е много красиво.... На Петка му омръзнало да слуша всичко това: - Чапаев, ти да не си се занимавал с оране? - Не, защо? - Защото много дълбока диря оставяш след себе си...
Оценка 0 от 0 гласа
Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе. Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата. И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път. Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето. След малко се свестява и си казва: - Брей, те много съкратили приказката бе…
Оценка 0 от 1 гласа
Вървял си Аладин из пустинята и намира една лампа. Разтъркал я и от нея излязал духа и ми казал: - Ти ме освободи от лампата Аладин. Сега за благодарност щв ти изпълня едно желание. Аладин мислил и казал: - Мии, сега има една воина в Ирак и ако може да я спреш, заштото много хора умират сега там и ми е много гадно. - Аладин, аз толкова време сам стоял в тази лампа, откъде да знам каде се намира Ирак... намисли си друго желание. Аладин мислил и каза: - Тогава искам да напражиш жена ми първа красавица. - Дай една нейна снимка да я видя! Аладин дал. Духът гледал, гледал и рекъл: - Та къде казваш се намира Ирак?
Оценка 0 от 0 гласа