Четвъртък, 15 октомври 2026 | Асеновград Предимно облачно 17°

Всички категории

Умрели двама приятели, и единият попаднал в ада, другият в рая. Срещнали се след 10 години и започнали да си говорят. - Значи... - заобяснявал тоя от рая - Казвам ти в тоя рай е супер скучно. Има само трева и някви грозни, хомосексуални ангели, които си въобразяват, че могат да свирят на арфа! Една капка алкохол няма там, даже. Една мацка по реда си няма... само разни монахини, небръснати и некъпани. Приятелят му го слушал с интерес, седнал на голям трон, с чаша отлежала ракия в ръка, а до него две засукани, чисто голи мадами. - Ама, тебе като те гледам си се уредил - продължил другият - Ще ми се и аз да бях в ада, със мацките и чашката. - Да бе... Уредил съм се... - промърморил онзи на трона - Ти кьорав ли си, че не виждаш? Чашата е с дупка, а мацките без!
Оценка 0 от 0 гласа
В ритуалната зала влизат запъхтени младоженец и младоженка, които са закъсняли с половин час за церемонията. Двамата са ухилени до ушите. Кумът леко побутва младоженеца и пита: - К`во си се ухилил, бе? Закъснявате, всички седят и ви чакат тука, а вие се хилите като тикви... - Братче, тя ми направи такава свирка. Леле, най-доброто нещо в живота ми. В същото време кумата пита младоженката: - Къде се затрихте, ма? И кво се хилиш такава, ясно е, че се радваш, че се омъжваш, ама пък чак толкова да ти е кеф... - Не, бе муцка. Разбираш ли, преди малко направих последната свирка в живота си...
Оценка 0 от 0 гласа
В Съветския съюз, веднага след войната учителката пита учениците какво са правили през войната, как са помагали на армията. - Маша, ти какво прави? - Аз шиех торбички и ги пращах на бойците на фронта. - Браво, Маша! Ами ти, Петя, какво прави? - Аз помагах да се копаят окопи. - Браво, Петя! Много добре. А ти, Володя, какво прави? - Аз бях на фронтовата линия и носех снаряди. - Браво...! Та ти си направо герой! Сигурно и войниците много са те хвалели. Какво ти казваха? - Gut, Voldemar, gut!
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!
Оценка 0 от 1 гласа