Неделя, 18 октомври 2026 | Асеновград Предимно облачно 12°

Всички категории

Един мъж решил да се отърве от котарака на гена си. Сложил го в торба, закарал го на 2 км от къщи и го оставил там. С леко сърце се върнал вкъщи. Какво да види? На изтривалката пред вратата седи котаракът, чака го и радостно мърка. Мъжът побеснял. На следващия ден пак взел котарака и го отнесъл на 4 км. Пак същата история: котаракът седи на прага и търпеливо чака. Мъжът си заскубал косите. Мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 10 км направо, 20 км наляво, 7 км на югозапад и 15 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал. След два часа мъжът звъни на жена си по телефона: — Котаракът вкъщи ли е? — Да, скъпи, върна се преди пет минути, а ти защо питаш? — Дай ми го изрода на телефона — изгубих се…
Оценка 3 от 2 гласа
Събрали се българин, американец и японец да играят голф. По едно време се чуло нещо като позвъняване на мобилен телефон, американецът си свил пръстите на ръката, имитирайки телефонна слушалка, и започнал да говори с някого. - Ей, какво беше това? - поптал българинът. - Ами в ноктите на показалеца и кутрето ми имплантираха едни чипове и сега това това ми е мобифона. След малко пак се чуло позвъняване. Японецът започнал да говори. - Ами това какво беше? - пак попитал българинът. - Махнаха ми една пломба и ми имплантираха един чип и сега това ми е мобифона. По едно време българинът изчезнал. Тръгнали да го търсят и го намерили клекнал в храстите. - Какво правиш? - Чакам факс...
Оценка 0 от 0 гласа
Съдията към ответника: - Разкажете още веднъж какво се случи! - Прибирам се след командировка - заразказвал ответника, и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака... Съдията към ищеца: - А вие какво бихте разказали? - Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака... Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка): - А вие какво бихте добавили? - Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Оценка 0 от 0 гласа