Понеделник, 19 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 22°

Всички категории

Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...
Оценка 0 от 0 гласа
Доктор към пациента: - От какво се оплаквате? - Докторе, не мога да заспивам вечер. - Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. - Опитах, не става... И... тогава се започна. - Какво се започна? - Да стрелям, докторе. - ??? - Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. - Гледаш новините, нали? - Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. - Минавай! И ме запиши в разчета! - Докторе, и ти ли?! - Мамка им!
Оценка 0 от 0 гласа
Двама мъже - сърбин и чех, били първи приятели. Веднъж чехът гостувал на сърбина и тръгнали да се разхождат из Белград. Минавали край операта и сърбинът гордо казал: - Овде йе наша опера. - Мааме в Праци (сиреч, имаме в Прага). Продължили нататък и минали покрай новия стадион. Сърбинът казал: - Ово йе наш нови штадион. - Мааме в Праци. И така, където и да минат, сърбина посочвал това и онова, а чехът все отвръщал - мааме в Праци. На сърбака му прикипяло и го закарал на една морава, а в средата й - два огромни валчести камъка. - Ово са муди наш Марко Кралевичи! - Мааме в Праци - по навик отвърнал чехът. - МААТЕ КУРЕЦ - ОВА СА МУДИ! - размахал среден пръст пред лицето му сърбинът.
Оценка 0 от 0 гласа