Баща и син пътуват с влак. На главата на хлапето се кипри нова шапка и то непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо свалил шапката и я мушнал в джоба си.
- Видя ли, Пешко? Колко ти приказвах да внимаваш! Сега няма шапка.
Хлапето се разплакало. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
- Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил. Свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му и седнал тържествено на седалката.
Хлапето се впечатлило. Спряло да плаче. Отишло до прозореца, хвърлило шапката през него и се примолило:
- Тате, тате! Моля те, направи го пак!
Насилието има много лица. Често се случва да прекрачим здравословната граница, която отделя желанието от задължението, „искам“ от „трябва“ и усилието от насилието. Къде е границата между отговорността и свободата?Защо няма насилие за добро? И защо пътят към силата минава през отказа от безсилие? В студиото гостува Илиана Смилянова. Тя е филолог, таролог и терапевт с цветята на Бах.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!