Неясна остава възможността до каква степен ще можем да притежаваме своята свобода и най-вече способността да я реализираме

Социалните системи се променят в зависимост от условията и позицията на силния, но участниците винаги остават хората. Често пишем и говорим за управлението им и тяхната справедливост, но никога не успяваме да намерим правилното решение. Вероятно част от публиката ще настръхне и ще започне да благославя, че винаги има верен път и правилно решение. Човешката история и битието ни обаче определят друга реална действителност, която съвсем не се подчинява на научно обосновани постулати и трактовки.

Изчерпването на социалните системи е съвсем предвидимо и това съставлява тяхната значимост за определени исторически периоди. То се обуславя от определени необходимости, които са най-вече политически, икономически и военни. Неизменно това са обстоятелствата, които карат социалните системи да изпитват сериозни напрежения, да се променят и да търсят друго измерение в тяхното си проявление. Колкото и сложно да изглежда отстрани, това се оказва твърде лесно нещо – просто притежателят на по-голяма военна и икономическа мощ създава нови условия и правила. Дали те са удобни или угодни за участниците в системата, не е толкова важно, а по-скоро е маловажно.

Демокрацията, към която имаме определени стремления, също се оказва неподготвена да се отъждестви със справедливост в една социална система. Съвсем неспособна да отговори на изискванията на потребителите в социалните системи, защото нейните правила не могат и няма как да удовлетворят всички изисквания. Вероятно заблуждението, че демокрацията е единствена възможност на развитие, скоро ще изчезне и ще придобие друго измерение. Тя и днес не способства да покрие собствените си изисквания по една проста причина – тя не се състои в действителност и постоянно дефектира. Та нима дори и в определена свободност на избора си не предпочитаме не този, който ще свърши най-добре работата, а този, който ще бъде удобен за съществуването ни. Нима не се подчиняваме на различните видове монетарност и немонетарност на определянето на нашите избори. И това по никакъв начин не изчерпва нашата неспособност да употребим демокрацията с нейните демократични принципи. Те се явяват неприложими за тези и следващите обективни реалности, които ще настъпят и ще настъпват.

По-голяма част от днешната ни публика ще ме обвини в богохулстване и отричане на настоящите и бъдещи въжделения, но едва ли ще бъдат прави. За съжаление доказателствата историята поднася в нейната красноречивост твърде късно и ни дава съвсем оскъдна възможност да осъзнаваме всичко това предварително.

Днес обществата, които са с всички характеристики на една динамична и променяща се система, се лутат в търсене на определено равновесие между тези, които искат да ги променят, и тези, които се опитват да отстоят собствени позиции. Резултатът е почти ясен и предвидим – едните ще бъдат доминиращи, защото са по-силни, а другите ще бъдат ощетени в отстояване на своите искания, защото са по-слаби. Справедливостта на исканията дори няма никакво значение, защото те дори не са предмет на бъдещата промяна, а ще бъдат следствие на волята и желанията на по-силния. Едва ли всичко това би се определило като демократично и справедливо, но то ще се случи.

Неспособността да се осъществи справедлива социална трансформация е ясна перспектива, но неясна остава възможността до каква степен ще можем да притежаваме своята свобода и най-вече способността да я реализираме.

проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ

Николай Павлович, „Съединението на Северна и Южна България“, 1886 г., литография. Национална галерия