Населението на областта се увеличава, но ниската заетост и изоставането на доходите поставят по-неудобния въпрос – има ли Кърджали икономика, която може да задържи хората си?

Пазарът на труда обикновено се измерва с няколко числа, които са свързани с това колко са заетите, колко са безработните, каква е средната заплата и колко свободни работни места са обявени. Числата са необходими, но зад тях остават хората, а когато говорим за Кърджали, точно човешкият фактор е този, който може да ни даде много по-точен отговор какво всъщност се случва.

Област Кърджали се намира в особена ситуация, като от една страна населението ѝ нараства, което е рядко срещано явление в днешна България. Към края на 2025 г. то достига 152 028 души и се увеличава с 2550 души само за година. От друга страна, икономическата активност не следва със същия темп тази положителна демографска статистика.

През първото тримесечие на 2026 г. заетите лица на 15 и повече години в област Кърджали са 59,6 хиляди души. Коефициентът на заетост е 44,6%, като при мъжете достига 48,9%, а при жените остава 40,5%. Тези числа трудно могат да бъдат подминати. Те показват, че наличието на население само по себе си не означава наличие на достатъчно активно работещ човешки ресурс.

Тук е един от големите парадокси на Кърджали – населението се увеличава, но това увеличение все още не се превръща със същата сила в икономическа активност. Ако тази тенденция продължи, в един момент ще трябва да си зададем въпроса какво всъщност измерваме – броя на хората, които се водят жители на областта, или броя на хората, които действително живеят, работят и създават доходите си тук.

Дълги години политиката на пазара на труда у нас беше насочена преимуществено към намаляване на регистрираната безработица. Това беше разбираемо за периодите, в които България преминаваше през тежки икономически трансформации и безработицата беше един от най-болезнените социални проблеми.

Не е достатъчно човек просто да има работа. Важно е каква е тази работа, какъв доход осигурява, има ли възможност за професионално развитие и най-вече – достатъчна ли е тя, за да накара един млад човек да остане в Кърджали.

В настоящата ситуация доходите показват другата страна на проблема. През първото тримесечие на 2026 г. средната брутна месечна работна заплата в област Кърджали е 1046 евро при 1407 евро средно за страната. През второто тримесечие заплатата в областта достига 1069 евро, докато средното равнище за България вече е 1444 евро. Това не представлява статистическа разлика от няколкостотин евро, а разлика във възможностите, които един човек вижда пред себе си.

При подобна разлика трудно можем да упрекваме младия човек, че търси друга възможност. Младият специалист не сравнява единствено две работни места. Той сравнява живота, който тези работни места могат да му осигурят. Сравнява доходите, жилищната среда, училището за своите деца, здравеопазването, транспорта, културния живот, възможностите за професионално израстване. Когато разликата стане прекалено голяма, решението да се напусне регионът често се оказва икономически напълно логично.

Можем дълго да говорим за патриотизъм, родно място и привързаност към Кърджали, но нито едно от тях не може постоянно да компенсира липсата на достатъчен доход и професионална перспектива. Има и още една особеност, която не трябва да бъде пренебрегвана. От 152 028 жители на областта едва 61 598 живеят в градовете, докато 90 430 са жители на селата. Близо 60% от населението е селско. Областта има 463 населени места, а градовете са само пет. Тази особеност има пряко отношение и към възможностите за заетост.

Работното място може да се намира на десетки километри от населеното място, в което живее човекът. Затова достъпът до работа зависи не само от работодателя, а и от транспорта, пътната инфраструктура и възможността ежедневно да се пътува между отделните населени места.

Пазарът на труда в Кърджали не може да бъде разглеждан само през областния град. Кърджали, Момчилград, Крумовград, Кирково, Ардино, Джебел и Черноочене са административно отделни общини, но икономическият и социалният живот не следва тези граници. Един човек може да живее в едната община, да работи в друга, детето му да учи на трето място, а здравните услуги да получава в областния център. Регионът има нужда не от седем отделни политики по заетостта, а от един функциониращ регионален пазар на труда.

Има ли Кърджали достатъчно хора или няма достатъчно подходящи работни места? Това вероятно ще бъде един от най-съществените въпроси през следващите години.

Привидно отговорът е лесен и еднозначен. Когато работодателите не могат да намерят работници, казваме, че няма хора. Когато хората напускат региона, казваме, че няма работа. Но ако едновременно работодателят не намира работник, а работникът не намира подходяща работа, проблемът вече не е само в едната или другата страна. Той е в начина, по който функционира целият регионален пазар на труда.

Все по-видимо е разминаването между това, което местната икономика търси, и това, което част от хората могат или желаят да предложат като труд. Това е проблем не просто на броя на работните места, а на тяхната структура, квалификацията на хората, образованието и възнагражденията.

Активната политика на пазара на труда не може да бъде сведена до временно субсидирана заетост. Разбира се, подобни мерки имат своето място и могат да помогнат на определени уязвими групи, но не могат да заместят икономическото развитие и инвестициите, които създават устойчиви работни места.

Работно място, което съществува единствено докато съществува дадена програма, решава временно социален проблем. Работно място, създадено от развиваща се икономическа дейност, създава определена и ясна перспектива. Кърджали няма нужда просто от статистически по-малко безработни, а от повече хора, които могат достойно да живеят от труда си.

Следващият важен проблем е образованието. Не можем да очакваме регионалният пазар на труда да се развива устойчиво, ако образователната система и икономиката се движат по различни пътища. Професионалното образование, квалификацията и преквалификацията трябва да бъдат много по-тясно свързани с реалните потребности на работодателите.

Няма особен смисъл да обучаваме квалифицирани млади хора за местната икономика, ако след завършването си те напускат областта заради значително по-добрите възнаграждения и перспективи другаде. Затова образованието, икономиката и социалната среда трябва да бъдат разглеждани заедно.

Кърджали притежава нещо, което много други български области нямат – непосредствена близост до два значими външни пазара – Турция и Гърция. Това обстоятелство не трябва да се разглежда само географски. Трансграничните връзки могат да създават работни места в логистиката, туризма, услугите, търговията, преработващата промишленост и малкия бизнес. Съществуващите миграционни връзки също могат да бъдат използвани не единствено като доказателство за напуснали хора, а като мрежа за привличане на инвестиции, предприемачество, знания и капитал обратно към региона.

Затова въпросът не е единствено как да спрем хората да напускат, а какво трябва да променим, за да имат причина да останат и възможност да се върнат.

Кърджали има предимство, което не бива да бъде пропиляно. В момент, когато много български области продължават да губят население, тук статистиката показва увеличение. Но демографският прираст сам по себе си няма да реши нито един икономически проблем. Важното е каква част от тези хора участват активно в икономиката и каква част виждат своето бъдеще тук.

Ако човек живее формално в областта, но работи другаде през по-голямата част от годината, статистиката и реалният живот започват да разказват две различни истории.

Днес е необходимо много по-точно да знаем не просто колко жители има Кърджали, а колко от тях реално живеят и работят тук, каква квалификация притежават, какви специалисти не достигат на бизнеса и какви професии ще бъдат необходими след пет или десет години. Още по-важен е въпросът какви доходи трябва да предлага местната икономика, за да задържи тези хора.

Пазарът на труда не започва от бюрото по труда и не завършва със сключването на трудовия договор. Зад него стоят образованието, икономиката, доходите, транспортът и в крайна сметка условията, при които човек решава къде да живее.

Затова проблемът на Кърджали не е просто в броя на работните места. Въпросът е какви са тези работни места, как се заплащат и каква перспектива дават на хората, които ги заемат.

Можем да отчетем повече жители, по-ниска безработица и изпълнени програми. Това безспорно има значение. Но ако младите и квалифицираните продължават да търсят професионалното си бъдеще другаде, трябва да си зададем въпроса какво всъщност сме постигнали.

За един регион в крайна сметка няма по-важна статистика от тази колко хора са избрали да останат в него. Не просто да бъдат регистрирани като негови жители, а да работят, да създават семейства, да развиват бизнеса си и да свържат бъдещето си с него. Именно по това следва да измерваме успеха на пазара на труда в Кърджали.

проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ