Мъглата, която се издига от горски пожари в индонезийските региони Калимантан, Папуа и Суматра, не познава граници.

Носен от ветровете до близките Сингапур и Малайзия, токсичният смог през последните седмици е засегнал населението в морска Югоизточна Азия, причинявайки респираторни заболявания и главоболия.

Това също така създава на правителствата в региона различен вид главоболие - раздвоени между нарастващото разочарование на гражданите си и риска от влошаване на дипломатическите отношения с Индонезия.

„Хората са отегчени, ядосани са и са тревожни“, казва пред Би Би Си Юджийн Тан, доцент по право в Сингапурския университет по мениджмънт. „Правителствата трябва да им отговорят, иначе един външен проблем се превръща във вътрешен с голям потенциал за политизация.“

Горските пожари в Индонезия са ежегодно явление, широко свързвано с разчистването на земя в промишлен мащаб, за да се освободи място за култури като маслодайна палма.

Но пожарите тази година са особено трудни за овладяване поради силното Ел Ниньо, което изостри условията на суша в горите и торфищата на страната.

Докато предишните епизоди на мъгла в Сингапур и Малайзия обикновено са продължавали няколко дни, този път тя се е разтегнала до седмици.

В Малайзия местните жители започнаха бойкот на индонезийски продукти в знак на протест срещу пожарите, след като депутатът Сайед Садик призова за санкции срещу компании, свързани с горските пожари, и заяви, че малайзийците трябва „да се отнасят към тях като към изгнаници в региона“.

Има оплаквания и в Сингапур, страна, която е свикнала да очаква безупречна ефективност от своите лидери.

„Изглежда съществува мнението, че правителството е пропуснало решението си за справяне с мъглата, като се има предвид, че е било известно, че феноменът Ел Ниньо ще бъде тежък и че е било дадено ранно предупреждение“, казва Тан.

„Ясно е, че сингапурците очакват правителството решително да се справи със замърсителите.“

Дипломатическа дилема

От своя страна, правителството на Сингапур ясно заяви, че проблемът с мъглата е приоритет.

Стотици заслони против мъгла са създадени на острова, а маски се раздават на деца, възрастни хора и други уязвими жители.

Властите също така заявиха, че се стремят да засилят съществуващото законодателство относно пожарите и разследват 10 регистрирани в Сингапур компании за потенциални връзки с горските пожари в Индонезия.

Миналата седмица външният министър на Сингапур Вивиан Балакришнан се срещна с индонезийския президент Прабово Субианто в Джакарта за това, което първият определи като „честни“ и „искрени“ разговори, довели до „конструктивни подходи“.

Срещата се проведе, след като двете страни обявиха, че ще създадат съвместна работна група за справяне с мъглата - очевидно разведряване след седмици на тлеещо двустранно напрежение.

Външният министър на Сингапур Вивиан Балакришнан се срещна с президента Прабово в Джакарта в сряда

Докато мъглата се превръщаше в поредна криза за обсадената администрация на Прабово, някои служители се противопоставиха на критиките .

Един висш служител раздразни хората, когато заяви, че горските пожари са извън човешки контрол и че кислородът в съседните Сингапур и Малайзия „също идва от нашите гори“.

Тази забележка беше „разочароваща“ и „неправилна“, според сингапурския старши министър К. Шанмугам - рядък укор от страна на града-държава, който се гордее с дипломатическите си умения.

„Мъглата сериозно засяга здравето ни и е наистина неприемлива“, каза Шанмугам пред репортери. Тъй като мъглата засяга гражданите от двете страни на границата, не би трябвало да има „никакви двустранни проблеми“ при справянето с нея, добави той.

“ Индонезийската общественост също страда и е в интерес на Индонезия, както и на наш, да се справим с компаниите, които причиняват тези проблеми.“

Няколко дни по-късно Индонезия обяви, че ще намали износа на газ за Сингапур, позовавайки се на вътрешните енергийни нужди - ход, който мнозина възприеха като отговор на реториката на Сингапур.

Разбира се, Индонезия се сблъска с недостиг на електроенергия в някои части на страната. Сингапур също така твърди, че намалението, което представлява по-малко от 2% от общото дневно търсене, ще окаже слабо влияние върху доставките на газ.

Но внезапното съобщение дойде само дни след като министърът на енергетиката на Индонезия предупреди, че може да спре износа на газ за страни, които не „уважават Индонезия“. Същия ден Прабово спомена „страни, които обичат да обиждат Индонезия“, когато говореше за горските пожари.

„Това е изтъркан наръчник за използване на Сингапур като плашило, воден от синдрома „абанг-адик“ [голям брат-малък брат]“, казва Тан, визирайки историческа динамика, която лидерите на Сингапур отдавна се опитват да пренебрегнат: очакването, че той трябва да се подчини на по-големите си съседи.

„Сингапурските лидери, изразяващи загриженост относно мъглата и как тя се отразява на хората и в двете страни, бяха възприети като неуважение от страна на Сингапур към съседната си страна.“

Училищата бяха затворени в части от Малайзия, когато мъглата достигна нездравословни нива този месец.

В очакване на промяна на ветровете

За разлика от това, официалната реторика на Малайзия относно мъглата е сравнително приглушена.

Министърът на външните работи Мохамад Хасан изключи възможността за подаване на официален дипломатически протест срещу Индонезия или предприемане на съдебни действия, заявявайки, че подобни действия „биха означавали, че сме готови да прекъснем отношенията“.

Засега Малайзия се е съгласила да проучи меморандум за разбирателство с Индонезия за засилване на усилията за предотвратяване на горски пожари.

Това би разчитало и на дипломатически механизми, каза Мохамад - като Споразумението на АСЕАН за трансгранично замърсяване с мъгла.

Споразумението, което влезе в сила през 2003 г., ангажира членовете на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да си сътрудничат за справяне с повтарящата се мъгла.

Но мнозина го смятат за беззъб, тъй като не е в състояние да накаже селскостопански компании, свързани с горски пожари, или да принуди отделни правителства да го направят.

Споразумението се оказа „просто не струва и хартията, на която е подписано“, казва Джеймс Чин, професор по азиатски изследвания в Университета на Тасмания.

„В момента, в който мъглата изчезне, в момента, в който политическият натиск отшуми, всичко се връща към обичайното.“

През 2016 г. страните от АСЕАН си бяха поставили за цел да премахнат мъглата в региона до 2020 г. Когато този срок тихомълком изтече, те си поставиха нова цел за постигане на целта до 2030 г.

Позицията на Малайзия се усложнява от факта, че тя е и основен производител на палмово масло. Стоката често е свързвана с търговски практики на „изсичане и изгаряне“, които са широко обвинявани за горските пожари в региона.

Малайзия понякога се е сблъсквала с остра мъгла, произтичаща от пожари на местна земя.

През 2019 г., когато Малайзия посочи горещи точки в торфищата на Индонезия като причина за мъглата, обгръщаща региона, индонезийските власти обвиниха Малайзия, твърдейки, че смогът идва от тяхна страна.

„Докато отдаваме голямо значение на засаждането на маслодайни палми, [мъглата] ще се повтаря“, казва Ей Сун Ох, главен съветник в Тихоокеанския изследователски център на Малайзия.

И дори ако Малайзия се изкаже, добавя О, е малко вероятно тя да има същия „лост“ върху Индонезия, както Сингапур, който е най-големият чуждестранен инвеститор в Индонезия и офшорен финансов център за много богати индонезийци.

Засега Малайзия „не иска да провокира прекомерно Индонезия“, казва О.

„Правителството просто си кърши ръце, докато вятърът не отвее [проблема]. Защото в крайна сметка той ще отшуми.“