Сред основните положения в документа е потвърждението, че европейската сигурност продължава да се основава на съществуващите международни договори и споразумения – Устава на ООН, договорите на НАТО и Европейския съюз. Подписалите се ангажират и с по-голяма отговорност за отбраната на континента, което според тях ще укрепи както европейската, така и трансатлантическата и глобалната сигурност.

Британският премиер Анди Бърнам също акцентира върху ролята на НАТО. Според него позоваването на Алианса в декларацията е съществено, тъй като именно той ще трябва да гарантира сигурността на Европа независимо от бъдещото развитие на обстоятелствата.

Документът свързва общите принципи и с перспективата за постигане на справедлив и траен мир в Украйна. Подписалите го държави смятат, че подобно споразумение ще бъде от ключово значение за стабилността на континента, но настояват Киев да участва във всички решения, които го засягат.

Декларацията има значение и за евентуалните бъдещи разговори с Русия. Според ДПА позицията на мнозинството от европейските държави е, че преговори с Москва по ключови въпроси на сигурността могат да започнат едва след края на войната в Украйна и при изпълнението на необходимите условия за възстановяване на мира. Документът подкрепя обсъждането на мерки за управление и намаляване на рисковете, но не предвижда това да става преди настъпването на тези условия.

Позицията на България

Малко по-късно станаха ясни и причините за това. По думите на премиерът Румен Радев страната ни все пак е подкрепила декларацията, но с резерви. Той е поискал писмено промени в преамбюла на декларацията, така че, по думите му, политическите послания да бъдат съобразени с хода на мирните преговори за Украйна.

Според правителствената пресслужба България подкрепя постигането на справедлив и траен мир чрез преговори, а разговорите в Абу Даби с посредничеството на САЩ са важна стъпка. София смята, че европейските позиции трябва да подпомагат този процес, а не да затрудняват намирането на общо решение.

Европейската сигурност не се изчерпва само с военната отбрана

Една от особеностите на декларацията е, че тя разглежда и заплахите, които не достигат прага на въоръжено нападение. Сред тях са кибератаките, хибридните операции, информационната намеса и опитите за манипулиране на общественото мнение.

Държавите се ангажират да изграждат собствени възможности за противодействие на подобни действия, да укрепват устойчивостта на демократичните си институции и да разработват инструменти за предотвратяване на дестабилизиращи операции. При необходимост те предвиждат и ответни мерки.

В документа се посочва, че хибридните кампании на Москва няма да отслабят подкрепата за Украйна, а ще засилят ангажимента на подписалите държави към Киев.

Сред останалите области, включени в декларацията, са борбата с тероризма, наркотрафика и каналджийството.

Срещата на Европейската политическа общност в Дъблин събра представители на общо 47 държави. Освен България декларацията не е подписана и от няколко страни извън ЕС – Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина и Швейцария. За разлика от тях всички останали държави членки на Съюза са подкрепили документа. Засега няма официално обяснение защо българската делегация не се е присъединила към него.