„Тази война ни съсипа“. Рибарите вече хващат два пъти по-малко риба заради дроновете в Черно море
Войната в Черно море е довела до двойно по-малко уловена риба през 2026 година. Българските рибари усещат смущения в навигацията, а около тях преминават дронове. Лодките плават сред големи търговски кораби, които се движат все по-близо до брега. Нищо не е както преди.
„Тези големи кораби нали са мишена. Като се разминаваме с тях, се оглеждаме. Ако объркат и не го уцелят, могат да уцелят нас…“
Това са думи на един от рибарите от района на Царево, които продължават да влизат в морето въпреки риска.
„Може да не се приберем. Как да не се притесняваме?“
Рибарят, с когото говорихме, е един от многото притеснени по българското Черноморие. Още по-лошата новина е, че той не е единствен.
Поминъкът на поне 1740 риболовни кораба зависи от безопасността в Черно море. Това е официалният брой на българския риболовен флот. Влошените условия вече се отразяват на бизнеса им. Българската асоциация на производителите на рибни продукти „БГ фиш“ казва, че уловът им в Черно море е намалял с 50% в сравнение с 2025 година.
Те посочват и причината – военните действия в Черно море. Атаките създават условия, които поставят пред риск българския риболов – подводни мини, отломки от дронове, промяна на маршрута на търговските кораби и по-малко риба.
От началото на октомври досега 15 цивилни търговски кораба бяха атакувани с дронове в близост до бреговете на България и Румъния. В тези нападения изчезнаха над 30 моряци, а последните нападения са от понеделник и вторник. Тогава потънаха два кораба в близост до България. Техните екипажи бяха евакуирани.
Тези атаки са част от военната кампания на Русия в Черно море. Самото руско министерство на отбраната признава за над 90 ударени кораба. В началото на войната целите се намират в неутрални води или във водите на Русия и Украйна.
Тогава експерти определят вероятността Русия да атакува цивилни кораби близо до териториалните води на държава членка на НАТО за малка. Днес Черно море се смята за най-смъртоносния транспортен маршрут в света.
„Опасно е“, но малките лодки продължават да влизат
На този фон трябва да работят българските рибари. От една страна е дребномащабният риболов. Това са рибарите, чиито лодки са не по-големи от 12 метра. Те не влизат на повече от няколко морски мили от брега и казват, че опасностите не са ги спрели.
„Опасно е. Въпросът е кой ще се реши на този риск“, казва Николай Господинов от Местната инициативна рибарска група (МИРГ) „Български черноморски сговор Бяла – Долни чифлик – Аврен“ пред Свободна точка.
Разказва това, след като през деня той самият е бил в морето. В този ден морето е пълно с лодки.
Същата е ситуацията и по южното Черноморие. Йордан Каракашев от рибарската група „Приморско-Царево“ казва, че дребномащабните рибари се притесняват, но влизат въпреки това. Както през деня, така и за нощен риболов. Надяват се, че ако попаднат на по-голям обект като контейнер, те ще могат да го видят.
В края на октомври дронове обърнаха контейнеровоз до Калиакра. Тогава част натоварените контейнери паднаха в морето. Няколко дни по-късно един контейнер изплува край бреговете до Царево.
Според рибарските групи близкото отстояние от брега (2-3 морски мили) означава, че за малките лодки няма опасност.
Какви са опасностите за по-големите кораби
По-сериозно е положението с по-големите кораби, които плават по-далеч и са по-големи (между 15 и 20 метра). Господинов от Бяла ги нарича „селища“, защото могат да прекарат в морето дни.
В риболовния флот има около 100 кораба, които преминават 12-милната граница. Това е линията, която разделя българските териториални води от изключителната икономическа зона на България.
Господинов казва, че обикновено такива кораби отиват далеч след нос Шабла, близо до българо-румънската граница, но те не плават само там. Техният улов е значително по-голям от този на малките кораби, което изисква повече гориво, екипаж и оборудване.
Тази година големите риболовни кораби усещат последиците от бойните действия в Черно море.
Какво се случва след дванайстата миля
Първата опасност за рибарите идва почти веднага след преминаването на 12-ата морска миля. Те започват да получават странни сигнали от навигационните системи на кораба. Заради зачестилите атаки на обекти в морето и по крайбрежието, заглушаването и заблуждаването на GPS сигнала от различни места е всекидневно.
„В един момент навигационната система показва, че вие сте някъде около Северна Африка. Но вие не сте там. Знаете, че сте на 15 мили от България“, казва председателят на „БГ фиш“.
Често риболовните кораби стават жертва на така наречения спуфинг. Целта му е да заблуди навигационните системи на военните дронове чрез излъчване на фалшиви сигнали, имитиращи тези от навигационните сателити. Тъй като тези сигнали могат да бъдат приети и от други устройства, рибарите също рискуват да получават неверни данни за местоположението си.
Втората опасност е във водата. Тъй като корабите извършват риболов в зона на военни действия, те трябва да внимават за отломки от дронове, подводни мини и контейнери, изпаднали от атакувани кораби, които все още не са били локализирани.
„Може да има дрон, към който да е прикрепено взривно устройство, което да се активира при сблъсък с кораба. Горе към Украйна има минирани полета, от които се откъсват мини и плават на повърхността“, смята Йордан Господинов.
Това е довело до една новост. Екипажите са започнали да назначават по един човек, който да наблюдава, когато е тъмно. Той застава на носа на кораба, осветява пред него и сигнализира за опасности. Господинов допълва, че с понижаването на температурите, това ще става все по-трудно.
Чести срещи с търговски кораби
Той вижда и друга опасност. Срещата с търговски кораби. Заради зачестилите атаки плавателните съдове, превозващи стока, които въпреки това трябва да продължат работата си, вече се движат около 12-милната граница.
Николай Господинов от Бяла също забелязва, че търговските кораби се движат все по-близо до брега. Правят го, за да намалят риска от атаки. Така риболовни и търговски кораби вече споделят едно пространство. Товарните плавателни съдове са десетки пъти по-големи и лесно могат да не забележат риболовните.
„Ние риболуваме там, а корабът не ни забелязва. Като черупки сме пред тях. Може да мине и да ни помете“, казва председателят на „БГ фиш“.
Навътре в морето е опасно. А рибата се отдалечава все повече от брега. Или изобщо я няма.
„Ще се разминем със сезона. Рибите усещат. Не се държат нормално“, казва инженер Каракашев.
„Покрай военните действия те си промениха пътя на миграцията. Преди ходеха до украинския бряг, минаваха през българския и се връщаха покрай грузинския към Босфора. Сега нещо се промени“, казва Йордан Господинов.
По думите на Господинов видовете, които са местни за българското Черноморие, като хамсията и донякъде сафрида, плуват на пасажи. Това означава, че се хранят и плуват съвместно с планктона и на големи групи. Когато има взрив, пасажът се разпръсква. Рибата се скрива или умира.
„Не можем да хвърлим един кораб, който гори 300 литра нефт и плава 8 часа, да улови само 100 килограма риба“, казва Господинов.
Крайбрежни са пасажите на чернокоп и сафрид, които влизат в мрежите на дребните рибари и са сезонни. За повечето друг улов трябва да се плава на по-голямо разстояние от брега.
Според Господинов, когато температурата на морската вода падне, рибата се отдалечава на 20-30 морски мили. Но за рибарите, колкото по-далеч е мястото за риболов от българските териториални води, толкова по-рисково е то за тях.
„Човек влиза, когато има защо. Тази война ни съсипа. Просто ни съсипа“, казва Господинов от „БГ фиш“.









Коментари в сайта (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!