Барманът вижда, че Бай Славчо си е изпил водката и чашата му е празна и го пита:
- Чашата ви е празна, ще искате ли още една?
- Че за какво са ми две празни чаши?
Той ми звънна рано сутринта. Плачеше. Обясняваше ми се в любов. А аз горката мълчах. Мълчах и се опитвах да си спомня къде се натрясках снощи, и кой е този нещастник, който ридае в слушалката…