Славчо отишъл на театър. Доходило му се, търсил, търсил, тоалетна никъде. Влязал в някаква стая, хора седят и си пият чай. Обърнал се той към стената и си свършил каквото му се правило. Излизайки казал:
- Е, и вие намерихте къде да пиете чай!
Вървял си бика Белчо и минал покрай един двор... Вътре имало такава крава, направо на Белчо му прищракало и му се доклатило.
- Здравей, коя си ти? - попитал мъжкаря.
- Аз съм Сивушка Недостъпната, но... за теб съм само Сивушка - и му смигнала.
Белчо това и чакал. Засилил се и прескочил дувара.
- А ти кой си? - поискала да знае кравичката.
- Аз съм Белчо Надарения, но за теб съм само Белчо, ’щото дарът ми остана на оградата...