Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш как чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
а сега прочети през ред
Един мъж, рибар-маниак, се оженил за втори път. След месец отива на реката, един такъв пребит, със синини, обинтован. Седи и мълчаливо лови риба. Приближили се приятелите и го питат какво се е случило. Той неохотно им разказва:
- Прибирам се миналата седмица вкъщи, а жената ме пита: къде беше? А аз й дадох рибата и й казвам - бях за риба. Тя пак ме пита: къде беше? А аз и казвам - не виждаш ли, за риба. Тя казва: последен път те питам: къде беше? А аз пак - за риба.
... Кой може да помисли, че тя е наясно, че в Искъра сафрид не се лови.