Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
"Дянков подаде оставка"
Скъпи Дянков, музо моя,
как можа да си отидеш?
Кат мокра връв ти взе завоя,
вместо мъжки да се биеш!
Под мостовете не шумят реки,
защото ти и тях изпи.
По улиците хората се щурат
и търсят те да ти го турят...
Ела, бе, мъж си или не?
Набързо си събра багажа
и духна, хич не знам къде
изнесе се със антуража.
Плати ли тока си поне?
А парното? Ами водата?
Или маскира се с боне
и фуста, както ти приляга?
Обувки с токчета високи
обуй и бързо да те няма,
че тук със чувства най-дълбоки,
ще те заврем обратно в твойта мама!