В класа идва нов ученик. Учителката пита как му е фамилията.
- Ами аз се притеснявам. Фамилията ми произхожда от този предмет дето го пъхат в устата. Когато я казвам, всички се смеят.
Учителката:
- Хуйкин, така ли се казваш?
- Не, Лъжичкин.
Понякога е по-добре човек да е по-прост и да не чете много много, щото се депресира. Ето, аз днес почетох малко за хомеопатията. Това е когато на пациента се дава суперразредено лекарство, като хомеопатите разчитат на едно нещо, което се нарима "памет на водата". тоест - боли ме глава и пия вода, в която някога е имало разтворен аналгин, но водата е толкова разредена, че няма и молекула аналгин. Памет на водата, разбираш ли. И аз се замислих, ако водата има памет, значи на планетата вече няма такова нещо като питейна вода. Всяка вода някога преди вече е била фекална.
Наистина е по-добре понякога да си по-прост. Отивам да си оправя вкуса в устата с една бира.