София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...
В навечерието на 8 декември професор решил да бъде много ларш със студентите си и да пише 6-ци на всички, които го впечатлят с нещо. Влича студент и професорът му казал новината. Студентът взел показалката от катедрата и с един удар на пениса си я строшил на две. Изненаданият професор удържал на обещанието-писал 6.
Влиза по някое време студентка и тя, като научила за осмодекемврийското настроение обзело професора, без много да се замисля се съгласила. Професорът й казал:
-Виж тази показалка, ако познаеш как е счупена, ще ти пиша 6!
Тя не губила време, погледнала и без да се двоуми казала:
-Точният начин не мие ясен, но това по нея е моето червило!