Един принц бил лудо влюбен в принцесата от съседното царство. Всеки ден той яздел с коня си до там и минавал пред двореца само и само да я види. Но принцесата не му обръщала никакво внимание. Така един ден той решил да боядисва в зелено по една част от коня си, за да и направи впечатление. Първо боядисал крака на коня в зелено, после главата и така, докато не го боядисал целия."Сега - помислил си той,- като мина през двореца и принцесата ме попита защо конят ми е зелен, аз ще и отговоря: К’во ти пука, нали те обичам!" И така на следващия ден тръгнал принцът към двореца на принцесата. Когато минавал под прозореца й, тя се показала и извикала: "Принце, обичам те!", той се обърнал и казал: "К’во ти пука, нали конят ми е зелен!"
Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. Бащата на Пешко все се оплаквал на родителите на Иванчо, че той постоянно се подиграва на сина му и момчето става от ден-на ден по-зле. Иванчовият татко го предупредил, че ако разбере, че той се е подигравал на Пешко, ще яде голям бой. Иванчо отива на училище, среща Пешко и го пита:
- Мараба Пешко, как си с очите?
- Ами, добре съм - му отговаря той.
- Добре, а след 10 години как ще си с очите?
- Ами, пак добре.
- Добре, а след 50?
- Е, евентуално ще сложа очила.
Иванчо снисходително го помилвал по главата и му казал:
- Къде бе приятелю? Къде ще ги сложиш тия очила?!?