Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача - да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал.
Първата блондинка:
- Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука.
Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа - в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка:
- Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб?
- На, взимай!
- Ама това не е интервю!
- Взимай го, казах…
Стигам до извода, че заплатата е наркотик! Преценете сами:
- в деня на заплатата безпричинно се повишава настроението, иска ти се да се шегуваш и смееш ( като след доза)
- получил веднъж заплата повече не можеш без нея (води до пристрастяване)
- при дълга липса на заплата настъпва депресия, целият свят ти е черен ( разбирате сами)
- ако по някаква причина заплатата се е оказала по-голяма, еуфорията се засилва ( при свръхдоза реално има шанс да се пукне от кеф)
- при продължително взимане на заплата се иска редовно увеличаване на дозата ( старата доза бързо спира да върши работа)