Събота, 29 август 2026
|
Асеновград
28°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Звъни телефона в КГБ. - В дървата на Чапаев има наркотици. След малко звъни телефона на Чапаев. -Чапаев. След малко ще дойдат да ти нацепят дървата. -Кой?! -Тия дето миналата година ти изораха нивата
Прочети още подобни вицове
25.03.2020
16.03.2020
13.03.2020
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Борци
Двама борци седят в първокласен ресторант. Единият казва: - Обичам да има цветя на масата! Другият го пита: - Защо, да не си вегетарианец?
Борци
03.10.2017
4,145 прегледа
Следващ →
Още вицове
Защо в затвора е по-хубаво отколкото в службата 1. В затвора (според закона) на всеки затворник се полагат 6 квадратни метра от килията. В службата седите зад бюро и разполагате със свободно пространство от 1 кв. м. 2. В затвора ви хранят безплатно три пъти дневно. В службата имате само обяд и то не безплатен. 3. В затвора за добро поведение може да ви намалят присъдата. В службата за добро поведение ви дават повече работа. 4. В затвора за вас се грижи надзирател и отваря и затваря всички врати вместо вас. В службата сами се главоболите с ключове и секретни кодове. 5. В затвора можете да играете карти и да си разказвате вицове. В службата затова получавате мъмрене. 6. В затвора могат да ви посещават близки и приятели. Опитайте се да го направите на работното си място! 7. В затвора е пълно с извратени и садисти. В службата ги наричат менажери...
Целият свят се чуди: Откъде Китай има такива огромни валутни резерви?! Китайците просто са се научили да правят и долари...
Когато имаш нужното и не му даваш необходимото оставаш с нищото и чак тогава осъзнаваш същността на малкото, което е трябвало да дадеш.
София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас: - Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар? - В Стокхолм, к-к-к-учко...
- Вече не ходя в командировки! - Защо така? - Ами как да кажа...Съседът ме помоли да не ходя..и други съседи също...направо целия вход ме моли...