Играе сина на един програмист на някаква игри с коли( някакви ралита) и казва:
- Страшна игра! Каква кола, какви писти, само, че пътищата неестествено равни...
Бащата:
- Пътищата не са по българския стандарт...
Мога ли да те забравя - присънваш ми се всяка нощ… Нежното ти ухание, вкуса ти, цвета ти-винаги са пред очите ми… Не си ли до мен - сърцето ми плаче… Живот ли са дните без теб - Мой Амстел…