Сърбин, не говорещ английски език, отива в Щатите. На лист има написан адреса на сръбското посолство. Той спира едно такси и му подава листчето. Шофьорът го откарва пред една голяма сграда и пред нея стои огромен негър. Сърбинът се обръща към него:
- Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор?
Негърът го поглежда с недоумение и отсича:
- I don`t know.
Сърбинът се позачудил, но решил, че може да са сбъркали мястото и се поразходил наоколо. Отново взел такси и показал листчето. Новото такси го откарало на същото място. Той решил пак да попита негъра:
- Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор?
Негърът го поглежда с недоумение и отсича:
- I don`t know.
Видимо ядосан, сърбинът започнал да тъпче нетърпеливо пред сградата и промърморил:
- Пичку матерну, Пичку матерну!
Негърът се обърнал засмяно и казал:
- Пичку матерну? - Second floor!
Червената Шапчица, Роджър Зелазни
Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.
Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.
- Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.
Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.