Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма.
Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия.
- Келнер, на колко километра са белите?
- На 1 километър от заведението.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги.
- Келнер, на колко метра са белите?
- На 500 метра.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги на екс.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Ами на 100.
- Дай по една стограмка.
Келнера им дава.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Вече са пред заведението.
- Петка, виждаш ли ме?
- Не.
- И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.
Вчера в нашето семейство проведохме референдум по въпроса: "Да продължи ли да се развива семейния алкохолизъм като се купува ракия от едно от двете квартални магазинчета?"
Дъщерите го бойкотираха и не гласуваха, аз гласувах с ДА, а жената с НЕ. В крайна сметка всички се обединихме, че НЕ-то на жена ми няма значение, тъй като така или иначе се отнася само за едното магазинче. И така единствен резултат от допитването беше изпитата 1 бутилка ракия заедно с поканения като наблюдател съсед - Пешо. Тази сутрин го срещам и той се поинтересува кога пак ще правим такова допитване.