Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
- Сине, я ела тук.
- Тате, мамо. Добре де, всичко е ясно. Намерили сте цигарите? Обаждала се е класната? Ако е за парите - ще ги върна. Тате, наркотиците в гардероба не са за мен, за продажба са. Ако са идвали от полицията, нищо не могат да докажат. Няма труп - няма престъпление.
- Ти ли счупи вазата?