Една от най-удачните шеги от миналото принадлежи на англичанина Хорас де Вир Коул. Веднъж Коул закупил всички места на претенциозна и ужасна пиеса и раздал билети на много от неговите познати. Представлението било опорачено, тъй като веднага след като включили светлините, публиката от горните редове и ложите прочела кратка и изразителна дума изписана с помоща на плешивите глави на стратегически разположени хора.
Две блондинки седят в кафене и си говорят за тяхна приятелка /също блондинка/.
— Чу ли, бе, муцка, Десата се удавила лятото на морето?
— Как така, ма?
— Ми ходила на пристанището и паднала от кея във водата.
— Ми тя нали можеше да плува?
— Можеше, ама някой бил сложил табела „Плуването забранено“.