Седяла си една руска салата в стомаха на г-н Петров. По едно време слиза една водка и салатата я пита: "Коя си ти?". Водката отговорила: "Ами аз...за здравето на Петров.". След малко слязла още една водка, а салатата питала и нея коя е. Водката й отговорила, че и тя е за здравето на Петров. Така се изредили три, четири, пет водки. Накрая руската салата си казала: "Абе, я да изляза да го видя кай е тоя Петров!".
Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал.
До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари… барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал:
— Абе к’ъв cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ‘сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж…
— Офф – въздъхнал човекът – наскоро хванах златната рибка.
Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил:
— И к’во си поръча?
— Ами не виждаш ли – дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно…