Дик се връща с няколко синини на физиономията от бара.
- Кой те подреди така? - пита жена му.
- Джими - кратко отвръща той.
- О, този тип, този разбойник, този хаймана... - започва да кълне тя.
- Ш-ш-шт! Тихо! За умрелите се говори само добро или нищо!
Младеж се опитва да се справи с автомат за продажба на цигари във фоаето на един хотел. Докаго го блъскал, без да иска ръгнал един лакът в гърдите на минаваща случайно от там девойка.
— Приемете моите дълбоки извиненя, – казва той, – но ако вашето сърце е толкова меко, колкото вашите гърди, то надявам се да ми простите.
— Разбира се, че ви прощавам, – отвръща девойката с усмивка, – а пък ако всичко останало ви е толкова твърдо, колкото лакътя, то аз живея в стая 613…