По времето на самураите живял един могъщ император, който имал нужда от нов главен самурай. За този престижен пост се появили трима кандидати – японец, китаец и евреин.
- Покажи ми какво можеш – заповядал на японския войн императорът.
Самураят пуснал една муха от кибритена кутийка и с мълниеносен удар на меча разсякъл насекомото на две.
- Браво – похвалил го владетелят.
Втори бил китаецът. Той също пуснал една муха от кибритена кутийка и с два светкавични удара на меча я насякъл на четири парчета.
- Отлично – възхитил се императорът.
Разбрал, че не е в свои води, евреинът решил да опита същия номер и пуснал една муха от кибритена кутийка. Той размахал меча си, като че ли знаел какво прави, но насекомото продължавало да бръмчи из стаята.
- Но мухата не е мъртва – учудил се императорът.
- Може и да не е – отвърнал евреинът, – обаче ако се вгледате внимателно, ще видите, че е обрязана.
Пътува Бай Ганьо в един кораб с английската кралица. По едно време откъм водата се чуват силни викове за помощ - английската кралица, докато си гледала през парапета на палубата и… паднала вьв водата. Изведнъж се чува шум от второ тяло, падащо във водата - “пльос” - и кой си мислите - Бай Ганьо. Спасил Бай Ганьо английската кралица, и веднага любопитни репортери го обиколили, и го попитали:
- Абе, Бай Ганьо, как ти най-смел от всички скочи във водата и спаси английската кралица?
А Бай Ганьо им вика:
- Абе аз, че съм си смел, смел съм си, ама само да ми падне тоя който ме бутна!