Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен.
Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.
Прибира се един вкъщи и гледа - на мястото на къщата на съседа му - разкошен дворец, пред двореца - тенис корт и комшията и Агаси играят тенис!
- Комшу, как стана тая работа?
- Ами бях на риба, хванах старата жаба и тя ми каза, че ако я пусна, ще ми изпълни едно желание. И така стана...
- И къде я пусна?
- Във вира под моста. Ако я хванеш, викай силно, защото недочува!
Отишъл човекът на посоченото място и не след дълго хванал жабата. Всичко станало така, както казал комшията, човекът си поискал всичко вкъщи да потъне в злато, пуснал жабата и си тръгнал. Когато приближил до дома си, още отдалече видял, че на мястото на къщата му растат някакви тръстики, папури... с една дума - блато!
Отишъл при съседа и казал:
- Комшу, видя ли каква стана тя... Поисках злато, а гледай сега...
- Ами аз те предупредих, че е глуха. Ти да не си мислиш, че аз съм искал голям Тенис?