Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
Ранна утрин мъж стоял на моста и внимателно наблюдавал
течението на реката. На полицай, който тъкмо минавал
оттам, това се сторило подозрително.Той предположил, че
мъжът е решил да се самоубива.
-Извинявай, драги-казал той,-наблюдавам те вече половин
час. Не искаш ли вече бавничко да си тръгнеш към къщи?
-Не, трябва още малко да почакам...
-Защо? Какво чакате?-настоявал да знае пазителят на реда.
-Моята жена вчера ми обясни, че ако се върна още веднъж
пиян, ще се хвърли в реката.Живея няколкостотин метра
нагоре по течението, затова чакам тук, да я видя как ще
премине под моста.