Понеделник, 31 август 2026 | Асеновград 25°

Разни

Полицай спира шофьор: - Добър ден. Документите за проверка! Шофьора му казва: - Ей сега. Елате по-близо, ако може, че са ми долу в жабката. Полицаят си провира главата в колата през прозореца, шофьорът вдига стъклото и го защипва. След това невъзмутимо излиза през другата врата, смъква панталоните на полицая и го оправя. Прибира се в колата, сваля прозореца и потегля пред погледа на изумения полицай. Полицаят се оглежда и вижда минувач. - Ей, видя ли номера на тоя? Минувача (смеейки се) - Видях го бе, как да не го видях?! Аз такъв номер и в цирка не бях виждал!
Оценка 0 от 0 гласа
Аврам среща стария си приятел Моше и му казва: - Моше, искаш ли да купиш от мен на половин цена голяма партида панталони - последен писък на модата? Чувайки "половин цена" и "последен писък на модата", Моше купува партидата без да се замисли, но след известно време забелязва, че всички панталони са само с един крачол. Пухтейки от възмущение, той притичва при Аврам и крещи: - Какво си ми продал? Невъзможно е да се обуят! - Моше, не забравяй, че ти ги продадох на половин цена! - Ах, да, действително. След няколко дни Моше среща Изи и със същия номер му продава цялата партида. После Изи я продава на Срули, Срули на Соломон, Соломон на Марк и т.н. Така панталоните в течение на две години преминават от един евреин в друг, докато един от тях - Яков - не решил да провери стоката преди да даде парите. Откривайки номера, Яков се възмущава: - Самуил, какво ми предлагаш? Не стават за продажба! - Как да не стават? За две години целият квартал забогатя от тях!
Оценка 5 от 3 гласа
Ядосана жена звъни в кучкарник: - Абе, вие няма ли най-после да направите нещо с тия бездомни кучета? - Ама, госпожо... - Няма к`во да ми се обяснявате! Питам дали ще направите най-сетне нещо с тия кучета по улиците? - Ама... - Няма "ама"! Както си вървях към блока и едно от тия псета ме ухапа... - Ама, госпожо, работим по въпроса. Вече към 4000 кучета сме кастрирали... - Ти чуваш ли какво ти говоря, бе?! Казах, че кучето ме ухапа, а не, че ме изчука...
Оценка 0 от 0 гласа
ФИЛОСОФИЯ НА ФИЗИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА 1) Баба ми започна да ходи по 5 км дневно, когато беше на 60. В момента тя е на 97 и ние нямаме никакво понятие къде е.... 2) Единствената причина, поради която бих започнал да тичам - това е за да мога отново да чуя учестеното си дишане.... 3) Длъжен съм да правя упражнения рано сутрин, преди заспалият ми мозък да разбере какво става. 4) Никой не може да ме накара да правя наклони напред. Ако Господ е искал да си докосваме пръстите на краката с пръстите на ръцете, той щеше да направи тялото по-късо..... 5) Доставят ми удоволствие дългите разходки. Особено, когато на тях отиват хора, които адски много ме дразнят. 6) Имам дебели бедра, но за щастие коремът ми ги прикрива..... 7) Преимуществото, да се занимаваш със спорт всеки ден е това, че ще умреш здрав.... 8) И накрая, аз не тичам, защото в такива случаи, винаги ми се разплисква алкохола от чашата...
Оценка 0 от 0 гласа
Една вечер поручик Ржевски среща в ресторанта полковника. - Поручик, казва полковника - виждам, че често сте тук. Почти всеки ден. А на мен все ми липсват пари... - А какво правите със заплатата си, господин полковник? - Цялата я давам на жената, а за глезотии не ми дава после... - Не умеете да се държите с жените, както трябва, господин полковник. Когато не иска да дава пари, отидете при нея в гръб, целунете я по шията и нежно я гушнете. Със сигурност ще даде! Полковникът се прибира вкъщи и прави както му е обяснил поручика - приближил се в гръб на жена си, гушнал я, целунал я по шията. Жената се отпуснала и усмихнато: - Какво, поручик, отново ли свършиха паричките?
Оценка 0 от 0 гласа