Вторник, 1 септември 2026 | Асеновград Слънчево 31°

Разни

Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Оценка 2 от 1 гласа
Грузинско семейство решило бързо да забогатее. Направили няколко бизнес плана и се спряли на най-перспективния - развъждане на гъски за „фуа гра” (пастет от черен дроб). Проучили обстойно пазара и купили от Холандия расови гъски на много разумна цена. Холандците не ги разочаровали - доставили птиците навреме с подробно ръководство (400 страници) - как се хранят, поят и как се развъждат. На гъските много им харесало в Грузия. Наддавали на тегло по-бързо от очакваното. Семейството било много довлно - на теория благосъстоянието им трябвало да се увеличи много скоро. Но една нощ гъските изчезнали - просто се изпарили. На 178 страница, разбира се непрочетена, била описана необходимостта от подрязване на крилете преди настъпването на есента.
Оценка 0 от 0 гласа
Мърморила си една баба: Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей... Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам! А то туй сегашните млади срама си немат!
Оценка 0 от 0 гласа
Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките - трак, трак, трак... - Слушай, - казва многодетният татко - все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?! - А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!
Оценка 0 от 0 гласа