Вторник, 1 септември 2026 | Асеновград Слънчево 33°

Разни

Канибали залавят трима корабокрушенци. Вождът казва: - Всеки от вас да ми каже от къде е. Ако съм чувал това място, ще го оставя жив, ако не - изяждаме го. Пристъпва първият: - Аз съм от САЩ. Най-великата демокрация, най-силната икономика, при нас са Статуята на свободата, Силициевата долина, Холивуд и МакДоналдс... - Въобще не съм ви чувал! В казана! Излиза втория: - Аз съм от Русия. Ние сме най-голямата държава на света. Имаме изключително много природни богатства, това нефт, алуминий, природен газ, въглища... велики писатели - Толстой, Достоевски, Пушкин... - И вас не съм ви чувал! В казана! Напред пристъпва третия човечец:...прочети още http://adf.ly/q9pEb
Оценка 3 от 1 гласа
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа