Вторник, 1 септември 2026 | Асеновград Слънчево 33°

Разни

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа
Три перални се разхождат в гората. Среща ги един ловец и им казва,че ако утре се върнат ще убие една от тях. Те не го послушали и отишли и той убил една от тях и отново ги предупредил. На следващия ден той убил и другата. Останала само една пералня. Тя отново отишла в гората на следващия ден. ловецът изхабил всичките с патрони по нея,но не успял да я убие. Той я питал:-Другите перални умряха,а ти защо не умираш? Пералнята:-Пералнята живее вечно с Calgon.
Оценка 0 от 0 гласа