Войник пише на родителите си: - Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми - пратете пари! Баща му отговаря: - Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.

Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: - На кого е този паметник? - На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. - Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? - Не се знае дали е бил воин.

Взвод войници гледа филм в киното. Главната героиня застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: - Ами сега... какво да правя? Тогава старшината на взвода се провиква от мястото си: - Как какво!?! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!

На бойното поле се бият българи и турци. По едно време се чува: - Хасан! Турчина се изправя и българина го прострелва. След малко пак така и пак… Тогава турчина решил и той да пробва: - Иван! От другата страна се чува: - Кой го търси? - Аз! - отговаря турчина и се изправя, а българина пак го прострелва.

При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: - Имате ли бойни патрони? - Да, господин капитан! - Дайте ми ги… Това ли е всичко? - Да! - Повече нищо ли не остана? - Само един патрон, господин капитан. - Дай ми го и него! - Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…

През зимата командира на поделението прави обиколка и казва на дежурния офицер: - Гледай какви висулки има по покривите, а отдолу вървят офицери. Ако падне на някой на главата и ще го убие. Вземи двама войника и ги пусни да свалят всички висулки! Обаче да се вържат с въже, че не искам нещастни случаи в поделението! След половин час дежурния офицер идва набегом и докладва - Господин, полковник, с един от войниците се случи нещастие - счупи си крака! - Мамка ти! Нали казах да го вържете бе! - Ами вързахме го, ама въжето се оказа много дълго! - Добре, взимай джипката и бързо го карай в болницата! След пет минути дежурния пак търчи: - Господин полковник, с войника се случи ново нещастие - счупи си и другия крак! - Бе вашта мама, кво направихте сега? - Ами качих го в джипа и газ към болницата ... ама забравихме да го отвържем!!??

Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника: - А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва. Комшията се обръща и започва да моли за живота си: - Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот! - Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми! БУМ-М-М! Светлин Теодосиев Радоев

Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: - Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: - Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: - Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: - Редник, защо шепнем? - Защото ме боли гърлото!

Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: - Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? - Да. - Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? - Да. - Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? - Да. - Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: - Разрешете да запитам. - Казвай, Иванов! - Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? - Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!

Зима. Студ. Войскова част. - Редник Иванов, какво е времето навън? - Не мога да знам, годподин старшина. - Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. - Ама той само над нулата показва… - Абе, мамка ти, обърни го наопаки!

При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

Известен снайперист разказва: - Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел - той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…

Старшината: - Какви войници сте вие, бе, с бели чорапи!?! Истинският войник трябва да е или със сини (показва си десния крак) или с черни (показва си левия крак)!

През войната английска делегация посещава Кремъл. На официалната вечеря Сталин забелязва, че англичаните през няколко минути тичат до тоалетната и пита Молотов: - Вячеслав, какво им става на гостите, да не сме объркали нещо храната? - Не знам, другарю Сталин, всичко е подготвено както трябва. Готвачът им е английски, храната им е английска, напитките са английски... Дори и солта им е английска!

Занятие по политическа подготовка в армията. Лекторът пита войниците: - Каква е главната ви задача по време на война? - Да умрем за родината си! - Неправилно! Задачата ви е да направите така, че враговете да умрат за тяхната родина.

Старшина строява ротата и казва: - Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… - Алуминий. - чува се глас от строя. - Кой се обади? - пита старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! - Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя - Кой се обади? - пита пак старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…

Пешо решил да се хвърля с парашут. Отишъл в базата и там започнали да му дават инструкции: - Значи, като се издигне самолета на 3000м височина - скачаш. После броиш до 10 и натискаш бутончето за отваряне на парашута. Ако не се отвори, броиш до 7 и натискаш резервния бутон. Когато се приземиш, долу ще те чака една джипка, която ще те върне обратно в базата. Качил се Пешо, дошло време да скача. Скочил той, броил до 10, натиснал бутона - парашута не се отворил. Броил пак до 7, натиснал резервния бутон - парашута пак не се отворил. Тогава си казал на глас: - Е сега, ако и джипката не дойде, ебати организацията!

Един човек се приготвял да скача от самолет. Специалистите му показвали какво да прави като скочи. Първо му показали как да си отвори парашута. Тогава приготвящият се да скочи казал: - Еми ако не се отвори? Те му показали втори начин с резервен парашут. Тогава той пак попитал: - Еми ако и този път не се отвори? Те му показали трети начин. И тогава той пак попитал: - Еми ако пак не стане? Тогава те му казали: - Еми много просто. Ще стигнеш 90 метра, после ще станат 80м,… после 40м,… после 10 м, 9м,…, 5м, 4м, 3м, 2м… И скачащият казал: - И после какво? И те му отговорили: - Е, от един метър не можеш ли да скочиш?

Дежурният по рота тича при капитана: - Господин капитан, бързо елате в спалното - всички войници ебат табуратката! Командирът влиза в с шут в помещението и заповядва на всички да се построят, а след това извиква със страшен глас: - Който е изнасилил табуретката крачка напред! Всички правят крачка напред с изключение на един. Командирът го пита: - А ти пък какъв си? - Ами викат ми Табуретката…