Из дневника на корнет Оболенски: "На третия ден пристигнахме в градчето Н. Изпихме всичкото шампанско и коняка в местната кръчма. Преспахме със всичките модистки в заведението на мадам Жози, потрошихме стъклата на земската управа. Вчера изпихме всичкия самогон, земската управа я изгорихме, от кръчмата и от заведението на мадам Жози са останали само стените, преспахме със светските дами и монахините. Обаче днес сутринта в полка пристигна поручик Ржевски и тогава наистина стана една..."

Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.

На бала звучи приятна музика, гостите танцуват. С трясък и гръм по стълбите се свлича поручик Ржевски и мъкне след себе си тоалетна чиния. Слага я в средата на залата, смъква си панталоните, настанява се удобно, изважда табакерата си и вежливо пита: - Надявам се, дамите нямат нищо против да запаля?

Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова. - Странно - казва поручикът - защо беседките се наричат беседки, а не другояче? - Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва. - Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…

Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: - Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро - от тях то потъмнява! - Човек се учи докато е жив! - въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.

Летят в самолет англичанин, французин, германка и поручик Ржевски. Самолета започва да пада. Става ясно, че има само един парашут. Поручик Ржевски започва да си го навлича. - Поручик, но сред нас има жена! Ржевски се замислил, погледнал си часовника и попитал: - Мислите ли, че ще успеем?!

Поканил Поручик Ржевски Наташа Ростова у дома си на чаша вино, тя приела, но на влизане поручика нямал търпение да я вкара в леглото и затова я побутнал леко. Дамата се възмутила: - Поручик, вие сте много груб! Нима не знаете какво иска една дама? Една дама иска внимание, разберете, внимание! Поручика изпъчил гърди, поел дълбоко дъх и с все сила се провикнал: - Внимание! Внимание! Сега ще Ви чукам!

Поручик Ржевски пътува с влак. Заедно с него в купето са майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката ядосано се обръща към майка си: - Мамо, колко пъти съм ти казвала да не слагаш яйцата върху сребро! От тях то потъмнява... - Човек се учи, докато е жив! - въздъхва поручик Ржевски и премества табакерата си от предния джоб на панталоните, във вътрешния джоб на шинела.

Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова: - Наташенка, хайде да правим секс? - Поручик, Вие сте отвратителен наглец! - Ах, Вие, Наташа, сте значи против? - Не, но Вие, поручик, сте отвратителен наглец!

В офицерският клуб тече активно посрещане на Нова година. Още до полунощ хусарите са се отнесли, поручик Ржевски спи с лице в салатиерата с яйцата, и единствено полковникът все още се държи на крака. Часовникът бие дванадесет. Събрал сили, полковникът тържествено произнася: - Господа! Дългоочакваната Нова година настъпи, най-накрая! Ржевски, разбуден от гръмкия бас на полковника, тежко повдига глава и възкликва: - Най-накрая? Колко жестоко...

Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: - Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: \"Чичо, изчукайте ме за копейка\"… Толкова тъжно ми стана… - чукам и плача, чукам и плача…

Влиза поручик Ржевски в църква, пиян както винаги, и започва да духа свещичките една по една. Попът втрещен отива бързо до него и го пита: - Защо духате свещичките?! - Как защо?! Нали днес имам рожден ден!

Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: - Та вървя си аз през гората и виждам… - Задник! - викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. - Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… - Задник! - викат хусарите. - Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… - Задник! - викат хусарите. - Даа… - объркано промълвил поручик Ржевски - и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?

Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита: - Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените? Поручикът: - Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам? Корнетът: - Но поручик, за това ще да получите плесница! Поручик Ржевски леко го потупва по рамото: - Получавам… А после най-често го начуквам…