В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога: — Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят, помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, и ни пази от пандиза. За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда: — Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб, и за мляко, и да мога и тока да платя… Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал: — На ти сто марки и стига си занимавал Господа с глупости!

Eдно момченце плаче на улицата. Приближава се човек и го пита: „Защо плачеш, малкия?“ — „Загубих се… “ – отговаря му то. „Искаш ли да те заведа при майка ти?“ – пита го човекът. — „Не искам!“ — „Защо не искаш? – пита го чичкото. — „Защото ме бие!“ – отговаря детенцето. — „Тогава да те заведа при баща ти?“ — „И при него не искам. И той ме бие!“ — „Е къде тогава да те заведа?“ учудил се човекът. — „Заведи ме във ФК Левски – те не бият!“ казало момченцето.

Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: — От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: — Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: — А бе шефе, питбула много странно гледа! — Що бе да не е умрел!?! — Шефе, ти го каза…

Една блондинка катастрофира с колата. Полицаите идват на местопроизшествието. Питат блондинката какво е станало. — Ми, какво да кажа! Карам си аз по пътя и една елхичка ме следва. Аз надясно – тя надясно. Аз наляво и тя наляво. И по едно време, забих се право в едно дърво! Това е! Полицаите оглеждат. Единият записва нещо, а другия оглежда колата. По едно време вторият изкрещява: — Каква ти елхичка, бре! Това ти е ароматизатора на колата!

Разговарят трима приятели кой как се справя с мърморенето на жена си. — Аз моята миналата година я заведох в Париж,а тази година ще я заведа в Лондон – казал първият. — А аз миналата година моята я заведох в Ню Йорк,а тази година ще я заведа в Лас Вегас – казал вторият. — Аз миналата година моята я закарах на село – казал третият. — А тази година? – попитали другите двама. — Тази година… тази година ще отида да я взема.

Учениците от 5 клас правели диктовка: — И така прочитам текста още един път. В Океания живеят различни животни. Впрочем има риби, които са безброй видове. Те живеят само във водата. Не могат да живеят на сушата. Учениците започнали да пишат. Изведнъж Валя вдигнала ръка: — Кажи Валя? – попитал учителя. — Господин Стойков как започваше изречението? — Е ти чак там ли си? – попитал Иванчо.

- Здрасти! Чувам, че си се оженил?! — Аха, ожених се… — За какво ти беше? — Не ми харесваше да се храня навън. — А сега? — Сега ми харесва…

Кавалер пита дамата, с която току-що се е запознал: — На колко години сте? — Няма да ви кажа направо, само ще ви намекна. – кокетничи тя. – Дъщеря ми е в детската градина. — Браво! Сигурно е директорка там?

Тича Мечо Пух при Прасчо и вика: — Бързо, дай ми пушката! Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко: — Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват! Прасчо учуден пита: — Приказват!? И какво приказват? — Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!

Мъж и жена спят в къщи. Мъжът трета поредна вечер не може да спи – става, пуши цигари, разхожда се в къщата. Жената го попитала: — Мъжо, какъв е проблема, че не можеш да спиш? — Жена, голям проблем! Имам да давам много пари на един човек, а не мога да му ги върна! Не мога въобще да заспа! — Мъжо, няма проблеми! Обади се на този човек и му кажи, че не можеш да му върнеш парите. Тогава той няма да може да спи, а ти ще спиш спокойно!

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: — … последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: — Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… — … а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!

Турист е впечатлен от разкошната дълга брада на един селянин. Пита го: — О, как успяхте да си пуснете такава хубава и голяма брада? — Когато жена ми за един рожден ден ми купи нова електрическа самобръсначка, аз иэхвърлих стария си бръснач. — И какво се случи с електрическата самобръсначка? — Нищо, чакам да прокарат ток в селото ни…

Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?

В църквата: — Господи, последните три-четири години бяха толкова тежки, толкова тъжни… Ти прибра при себе си любимия ми актьор Патрик Суейзи, любимия ми певец Майкъл Джексън, любимата ми певица Ейми Уайнхаус, любимата ми актриса Елизабет Тейлър, още по-любимата ми певица Уитни Хюстън… Господи, ако имаш малко време, мога да ти кажа имената на любимите ми политици…

Грузинска веселба. Домакинът казва: — А сега Гиви ще произнесе тост! Става Гиви и казва: — Да пием! – и си сяда. След малко пак: — А сега Гиви ще произнесе тост! Гиви пак става и казва: — Да пием! – и пак си сяда. След още малко: — Вано да произнесе тост! Вано започва: — Уважаеми приятели! Всички ние сме се събрали тук в този хубав слънчев ден, за да празнуваме по един много добър повод… Домакинът го прекъсва: — Седни си. А сега Гиви ще произнесе тост!

Срещат се двама. Единият пита: — Ти обичаш ли груповия секс? — Ами да. — Тогава се прибирай, там само теб те няма…

Червената Шапчица, кьоркютук пияна се търкаля в полето . До нея пасе една крава . Гледа кравата, колко и е лошо на Червената Шапчица, колко и е гадно, станоло и жал, приближила се и шепне : — Бедна Червена Шапчице, виждам лошо ти е, да ти дам малко прясно мляко да си пийнеш! Приближила се кравата и сложила вимето си в устата на Червената Шапчица, а тя се провиква : — Момчета, момчета, по един, моля ви, по един …

Самолет попада в буря над Тихия океан. Капитанът се обръща към пътниците по високоговорителя: — Дами и господа, моля затегнете коланите! Нашият самолет има авария. Загубихме и четирите двигателя и сега се опитваме да се приводним в океана с възможно най-малко сътресения. Умолявам ви, да не изпадате в паника! Всичко ще бъде наред. Един от пътниците се разкрещява: — Стюадеса, стюардеса! Там, където ще се приводняваме, има ли акули? — Боя се, че има, господине… Но вие не се вълнувайте. В джобчето на спасителната жилетка има флакон с течност против акули. Моля всички да намажат ръцете и лицето си с нея, а също и откритите части на тялото. — И какво? Акулите няма да ме ядат ли? — Не, ще ви ядат, обаче с огромно отвращение…

Дядо Господ решил да разпределя тъпите студенти в България… минали над ТУ и помощника го попитал: — Тука колко да оставим? — Мии 500. Минават над СУ… — А тука колко… ? — Айде тука 1000. Минават над УАСГ… — Тука… ? — Пусни 1500 – да има. Минават над УНСС… — Тука колко… ? — Е, кво се правиш, нали от тука зареждаме.

Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. „Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня“. Изведнъж гледа табела „Ремонт на камили“. Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: — Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: — На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: — Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: — На канала!