Вторник, 1 септември 2026 | Асеновград Слънчево 27°

Всички категории

Двама каубои яздят през пустинята - единият шеф, другият телохранител. Гледат срещу тях иде друг конник (ама го виждат чак на хоризонта - вижда се дребен колкото една педя). - Убий го тоя! - казва шефа. - Е-е-е, далече е още. След малко го виждат - висок две педи. - Застреляй го тоя! - Далече е, шефе. Яздят още и го доближават на 20-30 метра. - Застреляй го! - казва шефа. - Ама срамота бе, шефе… - казва телохранителят. - От ей-такъв го знам! (показва една педя височина)
Оценка 5 от 1 гласа
- Моше, кажи ми как постоянно печелиш на конни надбягвания? Откъде знаеш на кои коне да залагаш? - Авраме, просто познавам. - Нееее, Моше, тук има някакъв номер. Кажи ми като на приятел. - Добре, слушай. Отиваш в синагогата. Молиш се с всички сили, молиш се, молиш се. После напрягаш слух. Ще чуеш числа. Първите три числа са за първата гонка, вторите три числа са за втората. На хиподрума залагаш на тези номера, после отиваш на касата да си вземеш печалбата. Пак се срещат след седмица, Аврам е с унил вид: - Всичко проиграх. - Ти ходи ли в синагогата? - Ходих, и се молих с всички сили, и числа чух. Заложих както трябва, но спечелиха други коне. - Нищо не разбирам. Всичко би трябвало да е нормално. Слушай, а ти в коя синагога беше? - В тази до пазара. - Идиот! Тази до пазара е за Тото 2!
Оценка 0 от 0 гласа
..Дълго време(15 години) исках да направя впечатление на дъщеря си. Взимах й разни неща за подаръци от чужбина, когато тук още нямаше такива стоки. Тичах 100 метра за 10 секунди. Купувах й папая, манго, авокадо. Учех с нея английски в детската градина. Написах й книжка. Купих й компютър. Правех много неща, само за да се въхити от мен, но всичко приемаше, като съвсем обичайно нещо. И ето, че преди месец моята мечта се сбъдна. Дъщеря ми погледна през рамото ми и видя моя статус във форума и се въодушеви: - О, тате, ти си МОДЕРАТОР?!
Оценка 0 от 0 гласа
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок–подскок и най–отпред. Лъвът го хваща, хвърля го накрая на опашката и му казва: – Няма да се пререждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок - най-отпред. Лъвът пак го хвърля накрая на опашката. – Няма да се пререждаш! И така - още три четири пъти. Лъвът за последен път го хвърля накрая на опашката. Тогава заекът казва: – Ако лъвът още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Оценка 0 от 0 гласа