Сряда, 2 септември 2026 | Асеновград Слънчево 29°

Всички категории

Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: - Здравей Боримиров! Боримиров много се изплашил и си казал: - Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре! Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: - Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече! Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала: - Здравей Боримиров! Боримиров се ядосал и я попитал: - Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила? - Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!
Оценка 0 от 0 гласа
Един пич с Трабант си пътува по Цариградско шосе. На светофара на Орлов мост, обаче нещо се заблеял и се ударил в задницата на един Баварец пред него. Подава се от джама на Бавареца една мутра, поглежда с укор! Пича направо се шашнал, свил ръце в молитвена поза, накатал се в ембрионално кълбо... Светнало зелено и Бавареца отфучал напред. На следващия светофар, до Ялта, пича едвам се съвземал и пак - фрааааас в задницата на Бавареца! Писнало му на мутрата, изскача от Бавареца, тръгва заканително към пича с Трабанта - оня вече се примирил с безславният си край... обаче мутрата вика с бяс: - Абе, брато, като ме нема мене ти как спираш, бе!
Оценка 0 от 0 гласа