Събота, 5 септември 2026 | Асеновград 17°

Всички категории

Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа
Един човек си перкал през пустинята вече втора седмица и умирайки вижда пред себе си носорог, който му проговорил с човешки глас: - Как е хавата, пич? - Еми как да е, умирам за глътка вода, знаеш ли откъде мога да намеря? - Трябва да попитам брат ми. Той е по-възрастен и може да знае. След известно време се върнал носорога, заедно с един значително по-едър и се спряли пред него: - Абе, пич и брат ми не знае къде има вода, но решихме да те наебем...
Оценка 0 от 0 гласа