По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия:
- Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш?
- То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там.
- Добре, Киркор.
Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята...
След претърпян пътен инцидент млада омъжена жена изпада в дълбока кома. Докато е в болницата, санитарката която я мие с мокра гъба забелязва че когато прекара гъбата през гениталиите на жената на монитора на апаратурата се появява някаква мозъчна дейност. При следващото посещение на съпруга на жената, санитарката разказва на мъжа за наблюденията си.
- И аз такова да ви предложа малко френска любов, пък тя може да се оправи жената. Ще ви дръпна тука завесата пак каквото направите.
Мъжа много притеснен се съгласява. Започва той и след малко апаратите се разпищяват - жената изпаднала в клинична смърт. Тича санитарката, дърпа завесата и гледа мъжа виновно да си закопчава панталона.
- А тя май се задави - казва той.