Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°
Пациентът: Докторе, къде ме караш? Докторът: Към моргата. Пациентът: Ама аз съм още жив! Докторът: Ами ние още не сме стигнали.
Черен хумор 2,870 прегледа
Следващ →

Още вицове

Дочуто на пазара: Купете си руски часовници.Те вървят най-бързо. - Миче, не танцувай! - Защо? - Казвам ти не танцувай! - Ама защо? Толкова готино парче! - Миче, моля те, дръж волана! Двама пияндурници си говорят. Първият: - Аз като се напия и жената не ме пуска да си вляза вкъщи. Вторият: - Аз си имам метод. Звъня на вратата, тя отваря, аз си свалям сакото и й го нахлупвам на главата. Докато разбере, какво става и аз съм си у дома. Пробвай и ти! На другия ден пак се виждат. - Кво стана бе? - пита пияницата с метода. - А, отидох аз пред вратата, отвори се, свалих си сакото и го метнах. Обаче не улучих. След това си свалих ризата и я метнах. Пак не улучих. Свалих си панталона и го метнах. Пак не успях. - И кво? - Ами последно си свалих гащите и тамън ги метнах, и тролея затвори вратите, и замина... Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал: - Не, ти не си за тук, ти си за ада. Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал: - Ама къде ме водите, бе? - Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите. Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал: - Ама толкова ли съм грешен, бе? Дяволите казали: - Спокойно, ще видиш. Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал: - Леле, сега какво ще ми правите? Сатаната казал: - Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото. Линукс специалистът учудено попитал: - Ама нали това е адът? - Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната. - Вероятно е ужасно да си куц! - казва състрадателна жена, докато пуска пари в шапката на просяка. - Така е, мадам... - Но още по-ужасно е, навярно, да си сляп? - Много по-лошо! - въздъхва просякът. Когато бях сляп, ми пускаха в шапката какви ли не боклуци...