Вицет — Асеновград

Седи си в местния бар един огромен ирландец и кротко си пие бирата. До него сяда дребно човече с мека китка и си поръчва мартинита. След няколко питиета очите му светнали, наклонил се към ирландеца и тихо му прошепнал: - Искаш ли да ти лапна оная работа? Великанът избухнал, направил човека на пихтия с няколко удара, изхвърлил го през прозореца и пак кротко си седнал на мястото. - Джон, никога не съм те виждал така разярен, какво толкова ти каза тоя? - попитал учудено бармана - Нещо за работа, не чух добре - казал ирландеца.

Любими Герои 03.10.2017 4,116 прегледа

Следващ →

Още вицове

Един човек отишъл в един град и му се допила бира. И пита един човек. - Извинете, къде мога да пия бира? А оня: - Абе, баце, ти май не си от тука! - Да бе, откъде разбра? - Абе сички пием бира еееее тама. После му се доходило на кино и пита един: - Извинете, къде е киното? А оня. - Абе, баце, ти май не си от тука?! - Как разбра, бе? - Абе сички гледат кино ееее тама? Човека отива на кино и тръгва да влиза и един го спира и вика: - Абе, баце, ти май не си от тука? - Как разбра бе?! - Абе на първия етаж са черните, ние сме на балкона. Оня се качва и по средата на филма му се допикава и пита един до него: - Извинете, къде е кенефа? А оня: - Абе, баце, ти май не си от тука? - Как разбра бе?! - Абе на некой кат му се пика, пика през парапета на черните. Оня стискал, стискал и накрая не издържал и почнал да пика през балкона и отдоло се чува глас: - Абе, баце, ти май не си от тука? - По кво позна бе?! - Абе завърти малко, не само върху мене..... Син адвокат се обръща към баща си, също адвокат: - Тате, може да се гордееш с мене. Делото, което ти влачиш цели 20 години, аз го приключих. - Простак с простак, аз с това дело те отгледах, мислех и внуци да отгледам, а ти взе, че го приключи. Всеки търси капката любов в живота си. Аз търся струя. По време на обиколката на изложба: Пред вас стои рядък шедьовър - "Портрета на незнайния". Това е ранно неизвестно копие на картината на неизвестен художник, нарисувано от неизвестно кой и неизвестно кога, и неизвестно как попаднало в нашия музей. Ърнест Хемингуей Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - Вълкът. - Да. Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.