Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°
Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит. Едната казва: - Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта. Под леглото си съм монтирала бутон, свързан със звънеца на входната врата. И в момента, в който си легнем в леглото, аз го натискам. Чува се звън, и аз изплашено викам: "Мъжът ми се прибира!" А гостенинът изскача с дрехите под мишница през прозореца. Посмели се приятелките и се разотишли. След половин година се срещат. Този път разказва другата: - Реших да направя като теб. Тъкмо си легнахме, натискам бутона и крещя: "Мъжът ми се прибира!", а пичът - ХОП! - и се парализира. Половин година вече лежи вкъщи, вчера каза първите си думи. - Какви? - Къде е мъжът ти, кучко?
Разни 2,427 прегледа
Следващ →

Още вицове

Отишъл Иванчо в първи клас и още на първия урок заявил на учителката: - Г-жо Петрова, прекалено съм умен за първи клас! Преместете ме направо в трети! Тя го води при директора и му предава молбата на Иванчо. Директора: - Е добре! Хайде да го проверим! Колко е, Ваньо, 3 х 3? - 9! - Правилно! А колко е 6 х 6? - 36! - Точно така! Г-жа Петрова, мисля, че можем да го преместим в трети клас! Г-жа Петрова: - Нека проверя логичното му мислене! Какво е това, Ваньо, което кравата има 4, а аз 2? - Крака! Учителката: - Хм, а това което ти имаш в панталоните, а аз не? Слисания директор, даже не успял да си отвори устата, когато Ваньо отговорил: - Джобове! Учителката: - Правилно, местим те в трети клас! Директора: - А аз мисля, г-жа Петрова, че можем направо го преместим в 5-ти клас, защото на последните два въпроса аз самия се обърках! Задаването на тъпи въпроси е по-лесно от поправянето на тъпи грешки. - Почнахме да живеем по-добре! - казало правителството. - Радаваме се за Вас! - казал народа. - Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… - Докторе, оставете на мира зъбите ми!!! - Господин докторе, непрекъснато виждам пред себе си проблясващи точки. Офталмологът предписва на пациента очила. След известно време човекът отново идва. - Е, как е? По-добре ли е? - Разбира се - отговаря пациентът. - Сега виждам проблясващите точки много по-ясно!