Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 20°
Във влака София-Пловдив пътуват красива девойка, младеж и военен. Военният чете вестник, а младежът сваля девойката. - С какво се занимавате? - Ох, имам фирма в София и фирма в Пловдив. Един ден пътувам натам, един ден пътувам насам. Накратко с единия крак съм в София, а с другия в Пловдив... Младежът с палава нотка: - Ох как ми се дощя да се окажа някъде по средата, например в Ихтиман! Военният, който е хвърлял по едно ухо на разговора се обажда: - Хич не ти трябва, момче. Служил съм в Ихтиман. Не можеш да си представиш, каква смрадлива дупка е....
Разни 2,611 прегледа
Следващ →

Още вицове

Липсата на доказателства за съществуването на нещо, не е доказателство за неговата липса! Семеен скандал на сред улицата. Мъж вика на жена си. - Ти за нищо не ставаш. Една стотинка не струваш!!! - Не е вярно струвам! - отговаря жената ядосана - Нищо не струваш, ся ще ти покажа - казал мажа и се доближил да едно такси. - Извинете колко ще ми вземите до вкъщи? - 5лв. - отговорил таксиджията. - А със жена ми? - попитал мъжа. - Пак 5 лв! - твърнал таксиджията. - Е на, видя ли ма, една стотинка не струваш!!! Научен вариант на поговорката "Задружна дружина планина повдига". Достигнала консолидация, малка обществено-икономическа формация геосинклинални образувания лифтира. Александър Македонски запитал един пленен пират какво му дава право да превръща морето в несигурно място. Пиратът отговорил: - Същото право, с което ти правиш несигурна сушата! Но понеже аз върша това с един мизерен кораб, ме наричат разбойник, а ти пък го вършиш с голяма армия и те наричат цар! МЪЖЕ срещу ЖЕНИ: Мъж на смъртния си одър. Жена му Мария стои до леглото и бди. Тя хваща немощната му ръка, сълзи се стичат по нейното лице. Молитвата й го свестява от последната дрямка. Той поглежда и устните му бавно започват да се мърдат: - Скъпа моя, Мария - мълви тихо - шшшш любов моя - утешава я нежно - почини си... шшшш не говори - настоява той - Мария.. има нещо, което трябва да ти призная... - Няма нищо за признаване, всичко е наред, заспивай - казва плачещата Мария. - Не, аз трябва да умра спокоен... спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти... -Знам... затова те отрових...