Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 20°
Един младеж, забърсал една девойка в дискотеката и се прибрали в тях, обаче девойчето нямало цици и се притеснявало, та рекло: - Загаси лампата, че аз от кръста нагоре съм като новородено. Младежът са засмял и й казал: - Няма проблеми, то аз от кръста надолу съм като новородено. Загасил лампата, девойката като пипнала между краката му и почнала да пищи, светнала лампата и го попитала: - Нали каза, че от кръста надолу си като новородено. А той: - Еми да, 3 кила и 50 сантиметра.
Семейни 3,824 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един мъж, рибар-маниак, се оженил за втори път. След месец отива на реката, един такъв пребит, със синини, обинтован. Седи и мълчаливо лови риба. Приближили се приятелите и го питат какво се е случило. Той неохотно им разказва: - Прибирам се миналата седмица вкъщи, а жената ме пита: къде беше? А аз й дадох рибата и й казвам - бях за риба. Тя пак ме пита: къде беше? А аз и казвам - не виждаш ли, за риба. Тя казва: последен път те питам: къде беше? А аз пак - за риба. ... Кой може да помисли, че тя е наясно, че в Искъра сафрид не се лови. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! Между лекари: - Колега, видял съм се в чудо и не знам какво да правя! Трето медикаментозно лечение предписвам на моя пациент и не ще да мре! - Така е, колега, когато волята за живот е много силна, медицината е безпомощна! В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг". Учителката пита децата: - Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти! - Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици. - Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи! - Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля. - Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава... Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва: - А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република. Говорят си две деца: - Сега разбрах защо щъркелите отлитат на юг! - Защо бе? - Ми нали и негрите и те искат да имат деца!