Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 24°
Провежда се среща между Клинтън и Папата. Срещата трае два часа. На излизане журналистите обкръжават Клинтън и задават въпроси: - Господин Президент, как мина срещата? - О, срещата премина при пълно разбирателство. Папата е невероятен, ние с него сме на едно и също мнение в 80% от нещата, които обсъждахме! Излиза Папата. Журналистите пак питат: - Ваше светейшество, как мина срещата? - Ужасно! Пълно неразбирателство! - Ама как така? Клинтан каза, че в 80% от нещата сте били на едно мнение! - Е да, ама ние обсъждахме десетте божи заповеди!
Разни 2,424 прегледа
Следващ →

Още вицове

Иванчо влиза по средата на часа, с бинтована глава. Учителят го пита: - Какво става, защо закъсня? - Паднах от третия етаж. - Е какво, цял час ли пада че чак сега идваш? Апетитът идва по време на ядене. Зверският апетит - по време на диета. Не обичам огледала. Постоянно ми показват някакъв небръснат урод, който даже не може да се облича като хората. Прибира се манго след няколкодневно отсъствие и циганката: - Къде си бе, животно? - Бях на конференция ма циганко проста. - Кат зема машата... - Слушай сега да ти обясня ма простак. Знаеш ли какво е влиянието на гените и на околната среда? - Не - Аз черен ли съм ма? - Черен си. - Ти? - Да. - Чавето? - Да. - Тва е влиянието на гените. - Комшийката бяла ли е? - Да - Комшията? - Да - Техното чаве черно ли е? - Да - Е тва е влиянието на околната среда. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!