Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 24°
В едно от произведенията си Александър Дюма-син бил употребил израза "болезнена празнина". Искайки да го подиграе, един критик го запитал в компания: - Какво разбирате под понятието "болезнена празнина"? Аз нищо не разбирам. Според мен празнината не може да бъде болезнена. Всички от компанията с голям интерес очаквали какъв ще бъде отговора на Дюма. Писателят попитал критика: - Господине, никога ли не ви е боляла главата?
Любими Герои 3,883 прегледа
Следващ →

Още вицове

Младо семейство разглежда зоопарк. Бавно и внимателно обхождат клетка след клетка. Минавайки край горилите обаче, мъжката маймуна успява да докопа жената, да я вкара между решетките и недвусмислено да започне да къса дрехите и и да се бори с нея. Жената отчаяно започва да крещи : - Помощ, скъпи ! Помощ ! Мъжът спокойно и внимателно наблюдава цената и нарежда : - Кажи му, че си в цикъл. Кажи му, че си уморена. Боли те главата. Стомахът ти е неразположен. КАЖИ МУ ДРУГ ПЪТ ! ... Малкия Ивайло пита една бременна жена: - Лельо, вие обичате ли си бебето? - Да! Отвърнала тя. А Ивайло питал: - Ами тогава защо сте го изяла??? Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: - Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? - Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си. Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер. "Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." - помисли си Щирлиц. Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно."