Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°
Ако виждаш Чък Норис, то и той те вижда. Ако не виждаш Чък Норис, значи най-вероятно ще умреш до няколко секунди.
Любими Герои 3,512 прегледа
Следващ →

Още вицове

Нали знаете онова по тоалетните: Обърни се наляво, на стената пишело "обърни се надясно", на дясната стена пишело "погледни надолу", а на пода дето пишело "какво се въртиш, няма ли да пикаеш" Ето някои умни фрази които стоят на пода: "Да не си загубил 5 лева че се оглеждаш?" "Стига си се оглеждал, и други чакат" "Да не си чул гола жена да вика за помощ, че така се оглеждаш?" "В тоалетната си, не се оглеждай за камери, няма такива" "Гражданино, от много оглеждане ще се изпикаеш без да си разкопчал панталона" ..в съседната кабинка пишеше... "Щастието е като напикаването. Всички забелязват, само ти усещаш топлината. И ако продължаваш да се оглеждаш, май и ти ще станеш щастливец" "Погледни наляво.." - Здравей! Къде си ходила? - Да пазарувам. - О! Шопинг!? - Не шопинг, а ШОКИНГ! Такива са станали цените!! Отъкде се взема девствена вълна? - От грозни овце. Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!.. Във влака пътуват студент и стар еврейски равин. Студентът попитал: - Извинете, колко ви е часа? Равинът не отговорил нищо, обърнал се на другата страна и заспал. На другата сутрин студентът попитал: - Извинете, защо вчера не ми казахте колко е часа? - Знаете ли, аз си помислих: ако ви кажа колко е часа, вие разбира се, ще ме попитате за къде пътувам. Аз ще ви отговоря, че за Варна. Вие ще кажете, че и вие пътувате за Варна и че нямате къде да пренощувате. Аз, като културен човек, ще ви поканя у дома. През нощта вие ще съблазните дъщеря ми и ще се наложи да се ожените за нея. Така си помислих и реших: за какво, по дяволите, ми е зет без часовник?